Дирофилариозата е паразитологично заболяване, което се причинява от Dirofilaria immitis и Dirofilaria repens при кучето, Dirofilaria cati при котките. Крайни гостоприемници са кучето и дивите каниди, по –рядко котките и човека.Междинни гостоприемници са комарите от род Aedes ,Culex (маларийни комари) и Anopheles (не маларийни комари). Дирофилариозата е широко разпространена в топлите средиземноморски страни-Гърция, Италия, Испания, САЩ и други, а напоследък и повсеместно в България. Все повече се увеличава процента на заболелите от дирофилариоза кучета в Пловдивска, Софийска, Бургаска и Старозагорска област.

Морфологични особености на D. immitis и  D.repens:

Биологичен цикъл:

Микрофилариите циркулират в кръвта, от където междинните гостоприемници-комарите ги поемат при кръвосмучене. При оптимална температура  от 27 градуса микрофилариите стават инвазиоспособни, за период от 2-2,5 седмици. При последващо ухапване комарите инокулират инвазиоспособни L3 в крайните гостоприемници. В продължение на 2-3 месеца ларвите се локализират в подкожната съединителна тъкан, там те преминават през още два ларвни стадия, след което мигрират до aa.Pulmonales, дясно предсърдие и дясна камера (D.immitis) или остават в подкожната и междумускулна тъкан (D.repens), където се развиват до полова зрялост. Препатентният период е 6-9 месеца.

Чрез това видео може да добиете нагледна представа за начина на заразяване с дирофилариоза: Виж видеото

От дирофилариоза боледуват основно кучета (5-20%), а котките едва (0-16%). Честотата на разпространение на дирофилариозата при котките е изключително ниска, разбира се за това от особено важно значение са някои особености в начина на протичане  и биологичния цикъл на развитие на микрофилариите. Заразените котки са обикновено носители на малък брой полово зрели форми, биологичният цикъл на развитие е по-продължителен, микрофилариемията е по-слаба, средната продължителност на живот на полово зрелите форми е по-малка 2-3 години при заразените котки. Повечето котки са носители на по-малко от 6 възрастни форми, често само на 1 или 2. Това разбира се не означава, че заболяването протича в по-лека форма при тях. Проучвания доказват, че от дирофилариоза боледуват кучета и котки живеещи както на открито, така и на закрито, макар и по-рядко. В САЩ 20-25% от заразените котки, живеят само в къщи, това разбира се е неоспорим факт за огромната нужда от профилактика на това заболяване.

Макар и рядко заболяването може да бъде опасно за хората. Заразените комари пренасят чрез кръвосмучене дирофилариите и при човека, но ларвите не достигат до полова зрялост, те мигрират обикновено до белите дробове, където умират и се капсулират. Тези капсулати се установяват при рентгенография на гръден кош, но не могат да бъдат ясно отдеференцирани от други заболявания като туморни образования и други. По-сериозна клинична изява може да предизвика D.repens(Подкожна филариоза), при което има миграция на паразита в подкожната тъка на различни области на главата, крайниците и очите.

Патофизиология:

Възрастните форми предизвикват различни по степен реактивни съдови лезии. Патофизиологичните промени започват в рамките на няколко дни, след което, младите “възрастни” форми достигнат до белодробните артерии. Степента на изява на клиничните признаци, зависи от степента на инвазия с възрастни форми. Колкото по-голяма е инвазията, толкова по-тежка е проявената клинична симптоматика. Полово зрелите форми атакуват каудалните белодробни артерии, при висока степен на инвазия мигрират до сърцето и стават причина за механично обтуриране  на дясна камера и предсърдие, регургитация на трикоспидална клапа и последваща дясностранна сърдечна инсуфициенция. Лезиите на белодробните артерии се характеризират с ендотелиална пролиферация, нарушена ендотелиална пропускливост  и поява на периартериален оток. Ендотелиалната пролиферация  предизвиква адхезия на белите кръвни клетки и тромбоцитите, което от своя страна води до стесняване лумена на малките белодробни артерии, до тромбоза и периваскуларна тъканна реакция. Развитие на периартериален едем и частична белодробна консолидация. Мъртвите дирофиларии предизвикват колаголопатии и белодробен шок, фрагменти от тях и тромби стимулират появата на фиброза. От своя страна артериалната емболизация и фиброза са причина  запоявата на възпалителни процеси в белодробния паренхим. Намалената перфузия в засегнатите белодробни участъци води до повишена пулмонална артериална компресия и увеличено натоварване на сърцето. Алвеоларната хипоксия в консолидираните белодробни зони, повишава белодробното съпротивление. Засегнатите белодробни артерии губят своя нормален периферен разклон и изглеждат като запълнени или “подрязани”. Дилатация на аневризми може да предизвика периферна оклузия, а дилатираните и изтънени кръвоносни стени са подложени на по-високо систолично налягане. Хроничната белодробна хипертония може да доведе до миокардна недостатъчност и трикоспидална инсуфициенция, в резултат на което се провокират признаци на дясностранна конгестивна сърдечна недостатъчност.

Хроничната дирофилариоза може да предизвика увреждане на чернодробния паренхим и поява на цироза. Бъбречно-гломерулно увреждане, в резултат на отлагане на циркулиращи имунни комплекси. Гломерулопатията е предпоставка за  често проявяваща се при кучетата бъбречна амилоидоза. При масова инвазия се наблюдава обтурация на v.cava, при наличие на повече от 60 полово зрели форми. Дилатация на v.jugularis и поява на атипична пулсация на същата (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коаглулопатия и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок. Това състояние е известно като Caval syndrome.

Клинични признаци:

Заболяването няма възрастова и породна предразположеност, най-засегнати са кучета между 4 и 8 годишна възраст, не се среща при кучета по-малки от 6 месеца. Заболяването се среща 2 до 4 пъти по-често при мъжки кучета ,отколкото при женски. Кучета от големи породи и тези които живеят на открито са изложени на по-голям риск от заразяване. Голяма част от кучетата са положително диагностицирани с бърз скринингов тест, без поява на клинични признаци.

При провеждането на клиничен преглед се установява сериозна загуба на телесно тегло, лесна уморяемост, намалена физическа активност, тахипнея или диспнея, кашлица, синкоп, хемоптаза, епистаксис, прояви на дясностранна сърдечна недостатъчност, асцит, иктерус.

При аускултация се установяват различни по степен белодробни хрипове(в повечето случаи влажни), а при аускултация на сърцето се долавя акцентуиране или раздвояване на втори сърдечен тон, сърдечен шум от регургитация на трикоспидалната клапа, аритмии.

Кръвни показатели:

• Еозинофилия
• Моноцитоза
• При някои животни може да се наблюдава левкоцитоза
• Азотемия
• Тромбоцитопения
• Хипербилирубинемия
• Хиперглобулинемия
• Хемоглобинурия
• Хипоалбуминемия
• Хиперлипидемия
• Повишаване на серумните чернодробни ензими(ASAT,ALAT,алкална фосфатаза)
• Лека регенеративна анемия, вероятно провокирана от хемолиза
• Протеинурията присъства в 20-30% от заболелите кучета

При рентгенография каудалните лобарни артерии са с увеличен диаметър, нормално при здрави животни, те не са по-дебели от диаметъра на 9 то ребро. В LL проекция дясната краниална лобарна артерия не трябва да е по-широка от 4то ребро. Увеличаването на размера на лобарните артерии без увеличаване размера на съответните вени , насочва вниманието към дирофилариоза. Освен това е възможно да се установи различен по степен плеврален излив, поява на атипичен белодробен рисунък, интерстициални или алвеоларни инфилтрати, оток, пневмония или дори фиброза. Дилатация на дясна камера и дясно предсърдие.

Ехокардиография:

Дилатация и хипертрофия на дясна камера и предсърдие, ‘’малко ляво сърце”. V.cava се визуализира с ясни паралелни ехографски контури, конто са отражение от стената на полово зрял паразит. Свободна циркулация на паразити в сърцето и белодробната артерия. Може да се установи наличие на плеврален или перикарден излив. Регургитация и инсуфициенция на трикоспидалната клапа.

ЕКГ- Обикновено няма изменения. Единствено може да се наблюдават периодично проявени лекостепенни аритмии.

От особено важно значение за поставянето на диагноза дирофилариоза имат специфичните диагностични тестове:

               Тестове за микрофиларии в кръвта:

• Нативен препарат - върху предметно стъкло се накапва капка кръв, върху която се поставя внимателно покривно стъкло и под микроскоп с увеличение 40* или 60* се наблюдава движението на микрофилариите. Основен недостатък на метода е, че не може да бъде направено отдеференциране на D.immitis от D.repens
• Метод на Кнот - В епруветка се смесва 1 мл. Кръв с 9 мл. 2 % разтвор на формалин, центрофугира се  10мин. На 1500 оборота. Супернатанта се отлива, утайката се разбърква внимателно и една капка от нея се смесва с една капка метиленово синьо. Чрез този метод микрофилариите са неподвижни на зрителното поле и може да се извърши диференциация.

               Антигенни тестове - предпочитан метод за диагностика на дирофилариозата .

Използват се също ELISA, имунохроматографски и хемаглутационни тестове.

          Циркулиращите антигени са неоткриваеми не по-рано от 5 месеца след инвазирането. Наличието на антигени , може да се установи едва след появата на микрофиларемия. Няма причина да се изследват с антигенен тест малки кученца под 7 месечна възраст. Антигенните тестове са почти 100% специфични и имат добра чувствителност. Възможно е отчитането на фалшиво положителни резултати, на база появата на технически грешки, фалшиво отрицателни тестове са по-вероятни при котките, заради ниската степен на инвазия с полово зрели форми. Около 10-30% от кучетата с дирофилариоза нямат микрофиларии в кръвта, това може да се дължи на имунна реакция на организма, унищожаваща микрофилариите, присъствие на паразити само от единия пол, скорошно третиране с ларвоцидни лекарствени средства.

ELISA метода се основава на отчитане на антитела срещу полово зрелите форми. Този метод се използва за диагностика на дирофилариоза при котки, те имат минимална до никаква кръстосана реактивност. Както незрели, така и възрастни форми се откриват рано около 60 дни след инвазията, тъй като ларвите и от двата пола могат да предизвикат имунен отговор у гостоприемника.

Проучвания доказват, че дирофилариозата при котките се среща по-често през есента и зимата, вероятно след предхождаща инвазия, през пролетта. Заразените с дирофилариоза котки са носители на по-малко от 8 възрастни форми, често само на 1 или 2. При котките се наблюдава относително кратък период на микрофиларемия, анормална миграция на възрастни форми в мозък, телесни кухини, подкожни нодули. Клиничните признаци при котките са преходни и неспецифични. Котките могат да бъдат асимптоматични носители, повече от половината котки проявяват  респираторна клиника, диспнея, пароксизмална кашлица, които имитират признаци сходни  с тези на котешка астма. Повръщането също е обичайно и често единствен клиничен признак при тях. Други клинични симптоми които може да се наблюдават са :

• Летаргия
• Анорексия
• Синкоп
• Неврологични признаци
• Припадъци
• Очевидна слепота
• Атаксия
• Мидриаза
• Повишена саливация
• Внезапна смърт

Кардиопулмонарни и неврологични признаци рядко се наблюдават едновременно. Често се наблюдава внезапна смърт от остър респираторен дистрес. Белодробна консолидация, плеврален излив, тахикардия, понякога сърдечен галопен тон, хилоторакс, асцит. При рентгенография се наблюдава сходни находки-обширни интерстициални белодробни инфилтрати в каудалните лобове. Лекостепенна кардиомегалия. При ангиограма се установява линеен дефект на изпълнена лобарна артерия, основният сегмент на белодробната артерия  обикновено е не видим рентгенографски при котките. Дилатираната белодробна артерия има тенденция да се нормализира на по-късен етап, фокални периваскуларни и интерстициални изменения, наличие на дифузни инфилтрати.

При рентгенография не се установяват кой знае какви изменения в сърцето, поради нискостепенната инвазия.

При кучетата резултатите от клиничните и параклиничните изследвания се използват за определяне степента на заболяването:

1. Първа лека степен- без изява на каквито и да било клинични признаци, рентгенографията е отрицателна, наблюдава се лесна умора и лекостепенна периодична кашлица, няма изменения в лабораторните параметри
2. Втора умерена степен- лесна умора, загуба на телесно тегло, кашлица, при рентгенография се установява дилатация на дясна камера и леко увеличаване на пулмоналните артерии, умерени периваскуларни, алвеоларни и интерстициални инфилтрати. Лекостепенна анемия и протеинурия.
3. Трета тежка степен- сериозна загуба на телесно тегло, лесна уморяемост, намалена физическа активност, прояви на кахексия, силно изразена кашлица, диспнея до апнея, дясностранна сърдечна недостатъчност. При рентгенография се установява дилатация на дясна камера и пулмонарни артерии, засилен белодробен рисунък в каудалните лобове, наличие на инфилтрати и картина на белодробен тромбоемболизъм. Значителна анемия, хематокрит под 20%, силно изразена протеинурия.
4. Четвърта много тежка степен- синдром на v.cava, анорексия, депресия, задух, чернодробна и бъбречна дисфункция, асцит, иктерус, дясностранна сърдечна недостатъчност. Рентгенологичната находка е същата както при трета степен, но в много по-тежка форма. Анемия, увеличен креатинин, урея, билирубин, тромбоцитопения, синдром на вътресъдова колаголопатия.

Прогноза:

• Първа и втора степен - добра прогноза при адекватно лечение
• Трета степен - съмнителна въпреки лечението
• Четвърта степен - лоша прогноза, 100% смъртност без хирургическо  лечение, а след това като на трета степен.

Терапия:

Препоръчва се преди започване на лечението да се направят рентгенови снимки на гръден кош (LAT и DV), кръвни изследвания, като минимумът включва кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък, изследване на урина, включващо поне белтъци в урината и седимент. За лечение се използват средства наречени адултицидни препарати, които унищожават възрастните червеи. Тези лекарствени средства не се внасят в България, но могат да се намерят от Испания, Италия, Гърция. Това са Thiacetarsamide (Caparsolate) и Melarsomine (Immiticide). Thiacetarsamide унищожава повечето мъжки паразити и някои женски паразити, но има слаба ефективност срещу младите женски паразити и полово незрелите L5. При използването на Тhiacetarsamide има значителна опасност от арсенова токсичност. Melarsomine е с много по-голяма ефективност - унищожава повече от 95 % от паразитите и на практика при спазване на дозите е без токсичност. 
Според последния доклад на American Heartworm Society (www.heartwormsociety.org) непрекъснатото ежемесечно прилагане на профилактични дози Ivermectin е високоефективно за унищожаване на ларви L3 - L5 и младите до 7-месечна възраст сърдечни червеи. За да се прояви адултоцидния ефект на Ivermectin обикновено е необходимо ежемесечно приложение за 1 година или повече. Може да са необходими и повече от 2 години, преди сърдечните червеи да бъдат унищожени напълно. Колкото по-възрастни са паразитите, подложени на третиране с Ivermectin, толкова по-бавно е тяхното унищожаване. Междувременно възрастните червеи продължават да предизвикват болестни изменения. От тук следва, че дългото продължително приложение на Ivermectin не е заместител на конвенционалното адултоцидно лечение с горепосочените два препарати. Ако лечението с Тhiacetarsamide или Melarsomine е невъзможно, един продължителен курс с Ivermectin постепенно ще намали броя на възрастните сърдечни червеи като при хронични инфекции със зрели паразити клиничният ефект ще е по-слаб. Би могло да се допусне такова лечение на кучета от І-ва лека степен. По настоящем в световен мащаб се използва най-масово Melarsomine, поради високата си ефикасност и ниските странични ефекти.
В зависимост от степента на заболяването, в лечението има известни разлики.
       І-ва лека степен – поставя се Melarsomine в доза 2,5 мг/кг двукратно през 24 часа дълбоко мускулно в поясната мускулатура на ниво 3-5 поясен прешлен. Ограничават се енергичните разходки и тренировки за период от 1 месец. През това време кучето се разхожда умерено на повод.
    ІІ-ра умерена степен – същото лечение, но с пълно ограничаване на двигателната активност в клетка за период от 1 месец.
      ІІІ-та тежка степен - ако е необходимо се провежда симптоматично лечение на съпътстващите заболявания. След частично или пълно стабилизиране състоянието на кучето, се поставя една доза Melarsomine от 2,5 мг/кг дълбоко мускулно. Необходимо е стриктно обездвижване в клетка за 1-2 месеца. След 1-2 месеца се прилага пълен курс на лечение с Melarsomine две дози от 2,5 мг/кг дълбоко мускулно през 24 часа и още един месец пълно обездвижване.
     ІV-та много тежка степен – преди адултоцидното лечение е необходимо хирургично отстраняване на по-голяма част от червеите, запушващи vena cava anterior и дясното предсърдие. Без тази процедура кучето ще умре, въпреки лекарственото лечение. В условията на ветеринарната практика най-изпълним е методът на Jackson. Процедурата може да се извърши с местна упойка или леко седиране. Обща анестезия обикновено не е необходима поради тежкото състояние на кучето. Кучето трябва да легне на лявата си страна. Областта на дясната югуларна вена се застригва и подготвя за хирургическа интервенция. След кожен разрез над дисталната част на v.jugularis тя се отпрепарира. Поставя се хлабава лигатура. Каудално на лигатурата се прави инцизия на вената и лигатурата се притяга. Във вената се вкарва форцепс алигатор с тънко рамо и дължина 20 – 40 см, като през това време вената се притиска леко между палеца и показалеца. При необходимост v.jugularis може да се пристегне временно с хирургическа лента (umbilical tape). Ако се появи затруднение по пътя на форцепса може внимателно да се изпъне врата на кучето, така че инструмента да премине входа на гръдната кухина. Преди основата на сърцето може да е необходимо насочване на алигатора медиално. Щом се достигне основата на сърцето челюстите на форцепса се отварят леко, форцепса се придвижва леко напред, челюстите се затварят и се изваждат червеите. Със всяко вкарване се хващат 1 – 4 паразита. Това действие се повтаря многократно докато 5-6 опита са неуспешни. Целта е да се извадят 35-40 червея. След отстраняването на паразитите се поставя лигатура и дистално на инцизията на вената. Подкожието и кожния разрез се затварят рутинно. В следващите 24 часа настъпва бързо и трайно подобрение на сърдечната дейност. Кучета с хипотермия, асцит и централно венозно налягане >20см Н2О преди операцията са с лоша прогноза. Важно е да се знае, че отстраняването на червеите не намалява веднага след натоварването( afterload ) на дясната камера (белодробна хипертензия) и затова флуидната терапия преди и след хирургията трябва да се следи много внимателно. След стабилизиране на животното, се прилага лечение като при ІІІ-та тежка степен .

Възрастни кучета над 9-10-годишна възраст от І-ва и ІІ-ра степен се лекуват като кучетата от ІІІ-та степен. Животни с признаци на бъбречна или чернодробна недостатъчност и клинични признаци І-ва и ІІ-ра степен се лекуват като кучета от ІІІ-та степен. При всяко адултоцидното лечение мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е броят на мъртвите червеи, толкова по-големи са белодробните изменения предизвикани от тях. Усложненията включват понижена белодробна функция, заради увреждане на паренхима на белия дроб и увреждане на кръвоносните съдове на белия дроб. Често се получават инфаркти, засягащи цели белодробни дялове. При обширна тромбоза и изразходване на факторите на кръвосъсирването може да се развие дисиминирана вътресъдова коагулация. При развитие на задух и тежка кашлица след инжектиране на адултоциден препарат трябва да се предприемат спешни мерки – бързодействащи кортикостероиди във високи дози (като при шокови състояния), кислородна терапия и пълно обездвижване. Обикновено повечето кучета се подобряват за около 24 часа. При развитие на дисиминирана вътресъдова коагулация, прогнозата е лоша. По възможност кортикостероидите преди и след лечението трябва да се избягват. Те не бива да се използват рутинно без нужда, тъй като забавят лизирането и резорбцията на умъртвените червеи от имунната система на животното. Ако е необходимо използването им, кортикостероидите трябва да са с кратко действие и да се прилагат за възможно най-малко време.

В много източници се цитира използването на аспирин за намаляване на страничните ефекти от адултицидното лечение. Според някои автори аспирин в доза 5-10 мг/кг два пъти дневно води до намаляване на периваскуларните инфилтрати в белия дроб, без да се пречи на лизирането и резорбцията на мъртвите червеи. Също се понижава риска от тромбоза на белодробни съдове около мъртви червеи или фрагменти от тях. Според други автори ползата от рутинното даване на аспирин при лечение на дирофилариоза не е обосновано с достатъчно изследвания. На всички кучета след приключване на лечението с Melarsomine се поставя инжективно Ivermectin в доза 50 гами/кg подкожно, за да се унищожат останалите в кръвта микрофиларии. Две седмици след това се прави тест по Knott и ако е положителен, се повтаря инжектирането на Ivermectin. 
Четири-пет месеца след лечението с Melarsomine е необходимо да се извърши серологично изследване чрез антигенен тест, за да се потвърди унищожаването на всички възрастни паразити. Един месец след лечението с Melarsomine трябва да се започне с профилактика на заболяването, ако кучето се намира в район, стационарен за болестта в сезон, в който има междинни гостоприемници (комари).

Ларвоцидна терапия - извършва се с Ивермектин, Авермектин, Милбемицин, Селамектин. Смъртта на микрофилариите настъпва в рамките на 3-8часа след приложението им. Използването на ларвоцидни средства може да доведе до летаргия, повишено слюноотделяне, възбуда, дефикация, тахикардия. Обикновено тези нежелани ефекти са проявени в много лека степен.

Профилактика

За профилактика се използват,  препарати, съдържащи макро циклични лактони - Doramectin (Endectovet),  Ivermectin (Heartgard), milbemycin oxime (NexGard spectra,Trifexis, Milprazon), moxidectin (Advocate), selamectin (Stronghold),    и пиперазиновото производно diethylcarbamazine citrate (DEC).
DEC (Filaribitis) се използва веднъж дневно по време на целия сезон на комарите и в сравнение с макроцикличните лактони не е удобен за употреба. 
Нов метод е и подкожното инжектиране на импрегнирани с moxidectin липидни микросфери, които отделят активна съставка в продължение на 6 месеца (ProHeart6). 
От групата на макроцикличните лактони най-широко се използва Ivermectin в доза 50 гами/кg подкожно или перорално веднъж месечно като профилактиката започва 1 месец след началото на сезона на комарите и завършва 1 месец след края на сезона. На българския пазар единственото перорално средство за профилактика е Prаzimec-D. То обаче съдържа abamectin, за който няма данни доколко е ефективен. 
            Веднъж годишно всички кучета над 6-месечна възраст в стационарни райони е добре да се изследват. Идеалният вариант е серологично изследване, но цената му е ограничаващ фактор. Методът на Knott или дори директното изследване на капка кръв са евтини алтернативи, макар и не със 100 % ефективност.

Едни от най-добрите препарати използвани в практиката за профилактика и лечение на дирофилариоза са :

ADVOCATE

Advocate е лекарство, което се използва при котки, питомни порове и кучета, страдащи или изложени на риск от смесена паразитна инфекция (причинена от няколко различни паразита):

• за лечение и предпазване от инвазии на бълхи при котки, питомни порове и кучета,

• като част от терапевтичните стратегии за лекуване на алергичен бълхов дерматит (алергична реакция при ухапване от бълха) при кучета и котки,

• за лечение на инвазии от ушни кърлежи при котки и кучета,

• за лечение на ушна краста при котки (Notoedres),

• за лечение на инвазии от хапещи въшки при кучета,

• за лечение на кожни заболявания при кучета, причинени от гастроинтестинални нематоди (саркоптична краста и демодекоза),

• за профилактика на паразитни заболявания, засягащи сърцето, при котки, питомни порове и кучета,

• за профилактика и лечение на дирофилариоза (инфекция с паразитите Dirofilaria immitis и Dirofilaria repens) при кучета,

• за профилактика и лечение на белодробни глисти при кучета,

•за профилактика на спироцеркоза (нематодна инфекция, засягаща хранопровода) при кучета,

• за лечение на инфекции с определени (посочени в листовката) гастроинтестинални кръгли вътрешни паразити при котки и кучета.

Съдържа две активни субстанции: имидаклоприд (imidacloprid) и моксидектин (moxidectin).

Advocate се предлага под формата на спот-он разтвор в различни концентрации и размер на опаковката в зависимост от това, дали е предназначен за котки, питомни порове или кучета, както и от размера на третираното животно. Ветеринарномедицинският продукт се отпуска по лекарско предписание. Пипетите представляват малки пластмасови капкомери с различни размери в зависимост от големината на животното, предварително напълнени с точното количество Advocate, необходимо за едно прилагане. Съдържанието на пълната пипета се прилага върху кожата на животното след разтваряне на козината. При котки и питомни порове продуктът се прилага върху врата на животното, в основата на черепа. При кучета се прилага между лопатките на раменете, в долната част на главата на кучето, а при по-големи кучета (над 25 kg) продуктът се прилага на 3 или 4 места по гърба на кучето, като се започне от мястото между раменете до основата на опашката, докато то стои изправено.

Имидаклоприд взаимодейства с определени специфични рецептори (никотинергичните ацетилхолинови рецептори) в нервната система на бълхите и въшките, което причинява парализа и смърт.

Моксидектин причинява парализа и смърт на нематодите и паразитите в сърцето, като засяга начина, по който се предават сигнали между нервните клетки (невротрансмисия) в нервната система на паразитите.

За профилактика на дирофилариозата Advocate трябва да се прилага на редовни месечни интервали, през този период от годината през които се наблюдава наличието на комари. Продуктът може да се използва през цялата година или най-малко един месец преди първото очаквано шествие и ухапване от комари.

ADVANTIX

Репелентен ефект срещу пясъчни мухи, комари, хапещи мухи

Активните съставки на advantix^®осигуряват синергистичен ефектImidacloprid

1.Imidacloprid е нео-никотиноиден инсектицид, който се свързва с никотиновите рецептори на пост-синаптичните неврони. Това води първоначално до активация, а после до блокиране на пост-синаптичните рецептори, последвано от свръх възбудимост на нервната система и смърт на насекомите.²

2. Permethrin

Permethrin е трето поколение синтетичен пиретроид и широко се използва в хуманната и ветеринарната медицина за контрол на бълхите, кърлежите, комарите и въшките. Той забавя или спира инактивацията на натриевите каналчета в нервите на насекомите. Permethrin е един от малкото противопаразитни продукти, който притежава свойствата да убива (акарициден и инсектициден) и отблъсква (репелентни свойства).³ 
Репелентен ефект, означава взаимодействие с възможностите на външните паразити да се прикачат и хранят. Спиране храненето на паразитите е важно, не само защото това елиминира дразненето свързано с ухапванията, но също и защото намалява риска от предаване на векторно-преносими заболявания при кучетата.

Едно третиране осигурява репелентна активност срещу комари P. Aedes за две седмици и срещу P.Culex за период от 4 седмици.