Флуидна терапия на домашни любимци

  Прилагането на течности на пациент, с цел лечение или като превантивна мярка, се означава като терапия с флуиди или флуидна терапия.

  Терапия с флуиди представлява внос на течности в различни части на организма. Тя може да се прилага интравенозно, интраперитонеално, интраосално (вътрекостно), подкожно и през устата (орално).

  Тази терапия е показана при загуба на телесни течности или при състояния с премерен риск от загуба на течности, като превантивна мярка.

  Телесните течности или обща телесна вода, съставлява близо 60% от общото телесно тегло. Те се разделят на вътреклетъчни (интрацелуларни) и извънклетъчни (екстрацелуларни) телесни течности, а последните на кръвна плазма и интерстициална течност.

Показания за извършване на терапия с флуиди

Лечение с течности (терапия с флуиди) се прилага при:

състояния на дехидратация,
хипотония (ниско кръвно налягане),
хиповолемия (загуба на кръв),
загуба на електролити (повръщане, диария),
шок,
изгаряния,
метаболитни нарушения,
намалено доставяне на кислород до клетките и тъканите,
при пациенти в напреднала възраст, изложени на риск от органна недостатъчност.
Флуидната терапия е много важна част от лечението. Дехидратацията може да бъде много опасно състояние, което понижава шансовете на пациентите да се възстановят.

При прекомерна дехидратация дори метаболизма на лекарствата е неефективен и те не могат да проявят адекватно действието си.

Дехидратацията редуцира движението в два много важни органи - черния дроб и  бъбреците, поради което те не са в състояние да изпълняват своите жизненоважни функции, включително детоксикация на лекарствата и отвеждане на отпадните продукти.

Признаците на дехидратация включват:

летаргия,
липса на апетит,
хлътване на очите,
лепкави венци,
запек и общо чувство на неразположение.

Кристалоидни (електролитни) разтвори

Кристалоидите са водни разтвори на минерални соли или други водоразтворими молекули. Те може да заместят всички видове телесни течности и може да се прилагат във всички части на тялото.

В медицинската практика се прилагат следните кристалоидни разтвори:

натриев хлорид (Sodium chloride) 0.9%
разтвор на Дароу (Darrow) - съдържа натриев хлорид (NaCl), калиев хлорид (KCl), лактат; използва се за корекция на дехидратация с хипокалиемия;
разтвор на Хартман (Hartman) - съдържа лактат, натриев хлорид (NaCl), калциев дихлорид (CaCl2);
разтвор на Рингер (Ringer) - съдържа натриев хлорид (NaCl), калиев хлорид (KCl), калциев дихлорид (CaCl2);
серум глюкозе (Serum glucosae) - съдържа 5% разтвор на глюкоза.
Повече за електролитните разтвори може да намерите тук:

Електролитни разтвори
Колоидни разтвори

Колоидите съдържат големи неразтворими молекули, като желатин. Кръвта например е колоид.

Колоидните разтвори може да запълнят единствено загуби в плазмения обем. Използват се като кръвозаместващи препарати при:

кръвозагуба,
травматичен шок,
обширни изгаряния,
хипопротеинемия (недостиг на протеин в кръвта).
Те са с високо молекулно тегло и се елиминират по-бавно от организма.

Използват се следните колоидни разтвори/плазмозаместители:

гелофузин (Gelofusine);
декстран или хемодекс (Haemodex).